От древността до съвременната невронаука, човешките емоции са разглеждани като ключови и важни компоненти на съзнанието, поведенческите реакции и социалното взаимодействие. Въпреки че традиционно се свързват със субективни психически преживявания, съвременните изследвания демонстрират, че емоциите имат ясно изразено телесно проявление. Тук разглеждам и анализирам визуализация на телесни усещания, асоциирани с основни човешки емоции. Използвам изображение, което ме провокира да погледна по-внимателно в темата.

Изображението представя резултатите от мащабно изследване, публикувано през 2013 г. в списание Proceedings of the National Academy of Sciences от екипа на Лаури Нюминен, Енри Вуори и колектив от Университета в Аалто, Финландия [1]. Проучването включва над 700 участници от различни култури (финландска, шведска и тайванска), които маркират телесните зони, където усещат повишена или понижена активност при преживяване на определени емоции. Резултатите са усреднени и визуализирани в топлинни карти.

Описание на телесните карти на емоциите

В изследването са включени както базови емоции (щастие, гняв, страх, тъга, отвращение, изненада), така и по-сложни афекти (любов, гордост, срам, завист, презрение и др.). Визуализацията представя следното:

• Топли зони (жълто/червено): означават засилена телесна активност (усещания за топлина, напрежение, пулсация, движение).
• Студени зони (синьо/тъмносиньо): показват понижена активност (изтръпване, обездвижване, студенина).
• Неутрални зони (черно): отсъствие на отчетливи телесни усещания.

Психофизиология на емоциите

Емоциите активират различни физиологични системи – сърдечно-съдова, мускулна, дихателна и ендокринна. Например:

• Гняв и страх активират симпатиковата нервна система, водеща до ускорен пулс, повишено кръвно налягане и напрежение в крайниците – подготовка за „борба или бягство“ (fight or flight) [2].
• Тъгата и депресията се свързват с понижена телесна активност и забавени физиологични реакции, което може да се разглежда като защитен механизъм за съхранение на енергия [3].
• Щастието и любовта активират както сърцето, така и крайниците, създавайки усещане за енергия и свързаност [4].

Кроскултурна универсалност

Интересен аспект на изследването е неговата кроскултурна устойчивост. Въпреки културните различия, участниците от Европа и Азия демонстрират забележително сходство в маркирането на телесни зони, свързани с емоции. Това подкрепя хипотезата за универсален биологичен еталон на емоционалното преживяване [1, 5].

Терапевтично приложение и терапевтични подходи

Знанието за телесната локализация на емоциите се използва в различни психотерапевтични школи:

• Телесно-ориентирана терапия (сома-терапия) работи именно с „заклещени“ емоции в тялото [6].
• EMDR терапия и техники за внимателност (mindfulness) използват фокус върху телесните усещания като канал за преработка на травматичен материал.

Блокажите в различните части на тялото предизвикани от различните емоции, могат да бъдат трансформирани, което да успокои състоянието на човек, в следствие на което освен емоционално , физически да има облекчение и оздравяване.

За трансформацията се използват подходи като:

• Телесни – Дишане, Ароматерапия, Медитативни танци, Масажи и др.
• Енергийни – Рейки, Прана, Космоенергетика и др.
• Когнитивни – Психологическо консултиране, Коучинг и др.
• Холистични – Хипнотерапия, Регресия, TIC, Камбо, Кинезиология, Терапевтично рисуване и др.

Макар някои от тези подходи да не са напълно научно доказани те повлияват позитивно върху живота и трансформацията на емоционалния ни свят.

Изводи

Изображението разкриващо телесните карти на емоциите не е просто визуален експеримент, а сериозен инструмент, който свързва психология, невронаука и терапия. То представя, че емоциите са неразривно свързани с телесността, и как осъзнаването на тези връзки има потенциал както за научен напредък, така и за терапевтична и креативна трансформация.

---

Използвани източници

1. Nummenmaa, L., Glerean, E., Hari, R., & Hietanen, J. K. (2013). Bodily maps of emotions. Proceedings of the National Academy of Sciences, 111(2), 646–651. https://doi.org/10.1073/pnas.1321664111
2. LeDoux, J. (1996). The Emotional Brain: The Mysterious Underpinnings of Emotional Life. Simon & Schuster.
3. Damasio, A. (1994). Descartes’ Error: Emotion, Reason, and the Human Brain. Putnam.
4. Panksepp, J. (1998). Affective Neuroscience: The Foundations of Human and Animal Emotions. Oxford University Press.
5. Ekman, P. (1992). An argument for basic emotions. Cognition and Emotion, 6(3–4), 169–200.
6. Ogden, P., Minton, K., & Pain, C. (2006). Trauma and the Body: A Sensorimotor Approach to Psychotherapy. W. W. Norton & Company.