Дишането и нервната система: между физиологията, прана, ки и вътрешното усещане
Дишаш през целия си живот без да мислиш за това, но начинът, по който дишаш, не остава един и същ. Дъхът се променя, когато си спокоен. Променя се при страх, напрежение, гняв, вълнение, близост, болка и умора. Той реагира на физическото ти състояние, но същевременно участва и в начина, по който преживяваш това състояние.
Точно тази двупосочна връзка превръща дишането в една от интересните пресечни точки между физиологията, нервната система, емоциите и древните практики.
Каква е връзката между дишането и нервната система?
Дишането се регулира автоматично от нервната система, но е сред телесните процеси, върху които имаш и съзнателно влияние. Промените в ритъма и дълбочината на дишането взаимодействат с автономната нервна система, сърдечната дейност, газовия обмен и начина, по който мозъкът възприема вътрешното състояние на тялото.
Това е важната отправна точка. Не идеята, че съществува една „правилна“ техника за всички, а разбирането, че дишането носи информация за състоянието ти и същевременно участва в неговата регулация.
Дишането е като огледало на вътрешното състояние. Можеш да наблюдаваш човек, който е силно уплашен. Дишането му често става по-бързо и плитко, мускулите се напрягат, раменете се повдигат и дори погледът се променя. Сега наблюдавай същия човек в дълбоко спокойствие. Ритъмът е различен. Емоциите и дишането са свързани чрез множество мозъчни и автономни механизми. Научните изследвания описват връзки между респираторния ритъм, мозъчната активност, автономната регулация, емоционалното състояние и когнитивните процеси.
Това означава, че когато работиш с дъха, не работиш с изолиран механизъм. Работиш с част от цялостната система, чрез която организмът се адаптира към средата.
Какво се случва при дишането?
На базово физиологично ниво белите дробове участват в газообмена. Организмът приема кислород и отделя въглероден диоксид. Кислородът участва в клетъчния метаболизъм, въглеродният диоксид също има съществена физиологична роля и не представлява само „отпадък“, който трябва да издишаме максимално бързо. Тук се появява една честа грешка. Повече въздух не означава автоматично по-добро дишане. Ако започнеш да дишаш прекалено бързо или прекалено дълбоко спрямо нуждите на организма, отделяш повече въглероден диоксид. Нивото му в кръвта спада. Това състояние се нарича хипокапния (Хипокапнията е медицинско състояние, при което нивото на въглероден диоксид (CO₂) в кръвта е понижено. Това най-често се случва заради прекалено бързо или дълбоко дишане)
При силна хипервентилация се появяват замайване, изтръпване, промени в телесните усещания, усещане за лекота, напрежение или промяна във възприятието. Намаленият CO₂ влияе и върху мозъчния кръвоток. Тази физиология е важна при разбирането на интензивните дихателни практики.
Защо?
Част от преживяванията, които различни системи определят като „силно движение на енергия“, имат и установими физиологични компоненти. Едното описание не трябва автоматично да отменя другото. Ключово е да знаем на какъв език говорим.
Прана, ки и чи: как древните традиции описват живота
Далеч преди появата на съвременната неврофизиология различни култури наблюдават връзката между дишането, жизнеността, психичното състояние и тялото. В индийските традиции срещаме понятието прана, китайската традиция го наричат чи, а в японските практики срещаме ки.
Тези понятия не са идентични и принадлежат към различни философски и практически системи. Общата линия е разбирането за жизнено движение, което присъства в човека и е свързано с дъха, вниманието и състоянието на тялото. В книгата „Неподвластни на възрастта и времето“ Дийпак Чопра разглежда прана като жизнен поток и свързва свободното му движение с жизнеността, а емоционалното потискане със застой.
Това е традиционна и философска интерпретация.
Съвременната медицина не е установила прана като измерима физиологична субстанция и не разполага с доказателства, че блокирането на прана причинява конкретно заболяване. И въпреки това наблюдението зад тази идея заслужава внимание.
Какво прави тялото, когато се страхува?
Свива се.
Как реагира при продължително напрежение?
Променя мускулния тонус, стойката, дишането, съня, поведението и автономната регулация. Когато отделим традиционния език от медицинското твърдение, откриваме интересна зона за изследване.
Как емоциите се превръщат в телесно преживяване?
Тялото помни ли емоциите?
Изразът „тялото помни“ се среща често в терапевтичните среди. Тялото няма памет по същия начин, по който пазиш съзнателен спомен за случка. Организмът обаче изгражда и повтаря модели. Начинът, по който реагираш на заплаха. Начинът, по който стягаш челюстта. Каква е позата на тялото, дихателният ти ритъм, автоматичните реакции към определени ситуации и вниманието към вътрешните усещания.
Тези модели участват в преживяването, което човек описва с думите „тялото ми помни“. Затова при работа с дишане понякога се появяват емоции, образи или спомени. Това само по себе си не доказва наличие на блокирана енергия в определена област. Показва, че телесното усещане, вниманието, емоцията и паметта са свързани процеси.
Какво е интероцепция?
Тук съвременната невронаука дава интересен термин: интероцепция. Това е процесът, чрез който нервната система усеща, обработва и интерпретира сигнали, идващи от вътрешността на организма.
Това са: пулс, дишане, температура, напрежение, ситост, жажда, натиск и телесен дискомфорт. Промени, свързани с автономната нервна система. Когато затвориш очи и насочиш вниманието си към дъха, започваш да забелязваш част от този вътрешен поток от информация. Мозъкът получава тази информация и непрекъснато изгражда представа за състоянието на организма. Това вече създава интересен мост между древните практики и невронауката.
Традиционната практика казва: „Насочи вниманието към движението на енергията.“
Съвременният език би казал: „Насочи вниманието към вътрешните телесни сигнали.“
Тези две твърдения не означават едно и също, но описват преживявания, които понякога се срещат в една и съща практика. Вниманието променя начина, по който усещаш тялото
Опитай нещо още сега.
Без да променяш дъха си, усети едно вдишване. После едно издишване. Къде усещаш движението? Дели е в носа, гърдите, ребратак, корема?, Усещаш ли температурата на въздуха?, Има ли напрежение?, Има ли място, в което движението спира?, Има ли желание веднага да поемеш следващия дъх?
Ти не създаде тези процеси. Насочи вниманието си към тях. И това е съществената разлика. Осъзнатото дишане започва с наблюдение, а не с контрол.
Защо започвам работата с дъха от наблюдение
В практиката си предпочитам първо да разбера как човек диша, вместо веднага да му наложа техника. Един човек идва със силно напрежение, друг е изтощен, трети е тревожен, четвърти има трудност да усеща тялото си, а пети контролира всеки свой процес до степен, в която още една инструкция за контрол няма да му даде това, от което се нуждае.
Затова първият въпрос за мен не е:
„Коя е най-добрата дихателна техника?“
Първият въпрос е:
„Какво се случва с теб, докато дишаш?“
Отговорът започва от наблюдението на дишането и автономната нервна система.
Автономната нервна система регулира процеси, които протичат без постоянно съзнателно управление. Което засяга сърдечна дейност, кръвоносни съдове храносмилане, дишане, терморегулация и други вътрешни функции. Тогава обикновено говорим за симпатикови и парасимпатикови процеси като част от тази регулация. Популярната култура често свежда това до „симпатикусът е лош, парасимпатикусът е добър“.
Това може да кажем, че е грешно и имаш нужда и от активиране, и от възстановяване. Здравата регулация не означава постоянно спокойствие. Означава способност да се мобилизираш, когато ситуацията го изисква, и да се върнеш към възстановяване, когато необходимостта от мобилизация приключи. И дъхът участва в този процес.
Затова дихателната работа не трябва да се свежда до „успокой нервната система“. Понякога човек се нуждае от успокояване. А в други моменти от активиране.
Понякога от по-добър контакт с тялото. Да въстанови системата способност да остане с неприятно усещане, без автоматично да избяга от него. Това са различни цели. И дихателната практика трябва да следва целта.
Какво се случва при бавно дишане?
Контролираното забавяне на дихателната честота се изследва във връзка със сърдечно дихателното взаимодействие и автономната регулация. При определени условия бавното дишане влияе върху вариабилността на сърдечната честота и барорефлексните механизми. (Лично съм го практикувал и замервайки регистрирал промяната в кръвното ми.) Това не превръща всяка бавна техника в универсално лечение. Показва нещо по-интересно. Дихателният ритъм и сърдечно съдовата регулация взаимодействат. Това е една от причините дъхът да присъства в йога, медитация, бойни изкуства, релаксационни системи, психотерапевтични подходи и съвременен biofeedback.
А какво става с „енергията“?
Тук предпочитам да бъда точен.
Когато човек казва: „Усетих енергия в ръцете.“ Аз не бих бързал нито да му кажа, че си въобразява, нито да обявя усещането за доказателство за определена невидима енергийна система.
Първо бих попитал: Как я усещаш?
Дали е чрез топлина, пулсация, мравучкане, трептене, напрежение, разширяване, движение, а може би студ. Едва тогава имаме конкретно преживяване, с което да работим. Думата „енергия“ често събира под едно име различни телесни усещания. В традиционните системи дават един модел за тяхното разбиране, а физиологията дава друг.
Личният опит добавя трети пласт. За мен зрелият подход не изисква да унищожим единия, за да защитим другия. Изисква да знаем кое е измерено, кое е преживяно и кое е интерпретация.
Защо дишането е толкова интересно в терапевтичната работа?
То стои на границата между автоматичното и съзнателното. Не е нужно да си напомняш да дишаш през целия ден. И все пак можеш съзнателно да промениш следващото си вдишване. Тази особеност превръща дъха в директен вход към телесното преживяване. Чрез него наблюдаваш реакциите си. Разпознаваш напрежението, тогава срещаш усещания, които обикновено пренебрегваш. Развиваш по-добра интероцептивна осъзнатост и започваш да разпознаваш собствените си модели.
Това за мен е една от най-ценните части на дихателната практика и не колко секунди задържаш въздуха, колко впечатляваща техника изпълняваш, а колко добре започваш да познаваш себе си.
Една начална практика: наблюдавай дъха преди да го променяш
Седни удобно и остави тялото да намери позицията си. Не поемай нарочно дълбоко въздух. Не забавяй дишането. Наблюдавай няколко естествени дихателни цикъла. Усети къде започва вдишването и проследи движението на ребрата, корема. Забележи дали издишването идва свободно. Усети паузата преди следващия цикъл, ако такава възниква естествено. Наблюдавай дали в теб се появява желание да контролираш процеса.
После задай един въпрос:
„Какво ми показва дишането за състоянието ми точно сега?“
Не търси правилен отговор, а наблюдавай, това вече е практика.
Често задавани въпроси
Как дишането влияе върху нервната система?
Дишането взаимодейства с автономната нервна система, сърдечната дейност, газовия обмен и мозъчната обработка на телесните сигнали. Различните дихателни модели се свързват с различни физиологични състояния.
Какво е осъзнато дишане?
Осъзнатото дишане означава съзнателно да насочиш внимание към дихателния процес. Практиката започва с наблюдение на ритъма, движението и телесните усещания и не изисква задължително промяна на естествения дъх.
Какво е прана?
Прана е понятие от индийските философски и йогийски традиции, свързано с жизнената сила и жизненото движение. Съвременната физиология не разглежда прана като установена измерима биологична субстанция.
Каква е разликата между прана, чи и ки?
Трите понятия идват от различни културни и философски системи. Прана е свързана предимно с индийската традиция, чи с китайската, а ки с японската. Между тях има сходни идеи за жизнено движение, но термините не са напълно взаимозаменяеми.
Какво е интероцепция?
Интероцепцията е начинът, по който нервната система усеща и обработва информация за вътрешното състояние на организма. Тук влизат сигнали, свързани с дишане, пулс, напрежение, температура, глад, жажда и други вътрешни процеси.
Защо при дихателни практики се появява изтръпване?
При интензивно и бързо дишане хипервентилацията понижава нивото на въглеродния диоксид в кръвта. Това участва в появата на замайване, мравучкане, изтръпване и други промени в телесното усещане.
Има ли научни доказателства за жизнена енергия?
Науката не е установила прана, чи или ки като отделна измерима физическа енергия в смисъла, в който терминът „енергия“ се определя във физиката. Тези понятия принадлежат към традиционни философски и практически системи. Част от телесните процеси, наблюдавани по време на такива практики, подлежат на физиологично измерване.
Дихателните практики еднакви ли са за всички?
Не. Различните техники предизвикват различни физиологични реакции. Практиката трябва да отчита състоянието на човека, целта, интензивността и начина на дишане.
Моят поглед
За мен дишането не е техника, която трябва да изпълниш перфектно.То е информация. Начинът, по който дишаш днес, разказва нещо за начина, по който тялото ти присъства днес. Понякога може да откриеш напрежение. В други моменти умора, страх, а понякога жизненост.
Също можеш да откриеш нещо, което все още не можеш да назовеш. Не е необходимо веднага да го определяш като прана, нервна реакция, блокаж или емоция, първо го усети, после го изследвай. Тялото дава информация през цялото време. Дъхът е един от начините да започнеш да я чуваш.
Източници и литература
- Deepak Chopra. Ageless Body, Timeless Mind. Българско издание: „Неподвластни на възрастта и времето“, 1998, стр. 330–332.
- Коичи Тохей. „КИ медитация, дишане, хигиена“, 1996, стр. 62–66.
- Мантак Чиа, Мениуон Чиа. „Сливане на 5-те елемента“, 2000, стр. 152–155.
- Ashhad S, Kam K, Del Negro CA. Breathing Rhythm and Pattern and Their Influence on Emotion. Annual Review of Neuroscience. 2022;45:223–247. DOI: 10.1146/annurev-neuro-090121-014424.
- Immink RV et al. Hyperventilation, cerebral perfusion, and syncope. Journal of Applied Physiology. 2014. PMID: 24265279.
- Khalsa SS et al. Interoception and its role in bodily awareness and regulation. Съвременните изследвания на интероцепцията разглеждат начина, по който нервната система усеща, интегрира и регулира сигналите от вътрешността на организма.
Рафаил Николов
Работя в областта на психологическата подкрепа, регулацията на нервната система, стреса и възстановяването. В работата си свързвам психологически, дихателни и телесно ориентирани подходи с практики за осъзнатост и саморегулация.